Едвард Звик's Слава стои като ориентиращ Гражданска война филм, не за изобразяване на грандиозна стратегия или известни генерали, а за интимния, непоколебим портрет на 54-ти Масачузетски доброволни пехотински полк – първата официално санкционирана афро-американска единица, бореща се за Съюза. Филмът превръща исторически фуснота в дълбоко размисление за смелост, достойнство и противоречивата природа на война, водена за свобода от нация, все още оковата от предубеждение.
От момента, когато полковник Роберт Гулд Шоу (Матю Броерик) поема командване, Слава разкрива слойевето фанатизъм, с които мъжете се сблъскват. Те са лишени от подходящи обувки, платени по-малко от белите войници и отстранени до работни задължения вместо бой. Силата на филма е в отказ да санитира тези унижения. Сцени като отказът да приеме намалената заплата стават актове на колективен съпротив, твърдейки, че техното мъжество не може да бъде торгувано.
Ансамбълният актьорски състав – Дензел Уошингтон като непокорният рядовник Трип, Морган Фрийман като мъдрия сержант мейджор Раулинс и Андре Браугер като образован капрал Томас – създава гобелен от черно преживяване. Техното пътешествие от разни индивиди до съзнателна бойна сила е емоционалното ядро на филма. Тренировъчните последователности не са просто монтаж; те са тиган, където споделеното страдание кова нечуплива връзка.
Климактичното нападение върху Форт Вагнър е постаново с хаотичен, висерален реализъм. Звик отказва "славата" на традиционната биткова хореография за блато, дим и ужас на ближък бой. Камерата остава ниско, подравнена с перспективата на войниците, правейки техното напрежение през пясъка измъчително действие на воля. Образът на Шоу и Трип, паднали един до друг на парапета, погребани заедно в братска могила, става последен, нем елемент за обвинение на расизма, който ги смята за неравни в живот, но неразличими в смъртта.
Слава не предлага лесно катарсис. Неговата заключителна титлова бележка, че над 180 000 черни мъже са служили – и че техният принос е обърнал хода на война – заземява драма в историческо последици. Филмът издържа, защото налага, че Гражданската война най-радикален акт не е емансипацията, прогласена отгоре, а моментът, в който черни мъже хванат муштета и претендират за своето гражданство на битковото поле.