Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Филми и телевизия >> Филми

Слава (1989): 54-ти Масачузетс и битката за равенство

Едвард Звик's Слава стои като ориентиращ Гражданска война филм, не за изобразяване на грандиозна стратегия или известни генерали, а за интимния, непоколебим портрет на 54-ти Масачузетски доброволни пехотински полк – първата официално санкционирана афро-американска единица, бореща се за Съюза. Филмът превръща исторически фуснота в дълбоко размисление за смелост, достойнство и противоречивата природа на война, водена за свобода от нация, все още оковата от предубеждение.

Тежестта на униформа

От момента, когато полковник Роберт Гулд Шоу (Матю Броерик) поема командване, Слава разкрива слойевето фанатизъм, с които мъжете се сблъскват. Те са лишени от подходящи обувки, платени по-малко от белите войници и отстранени до работни задължения вместо бой. Силата на филма е в отказ да санитира тези унижения. Сцени като отказът да приеме намалената заплата стават актове на колективен съпротив, твърдейки, че техното мъжество не може да бъде торгувано.

Коване на братство в огъня

Ансамбълният актьорски състав – Дензел Уошингтон като непокорният рядовник Трип, Морган Фрийман като мъдрия сержант мейджор Раулинс и Андре Браугер като образован капрал Томас – създава гобелен от черно преживяване. Техното пътешествие от разни индивиди до съзнателна бойна сила е емоционалното ядро на филма. Тренировъчните последователности не са просто монтаж; те са тиган, където споделеното страдание кова нечуплива връзка.

Нападението върху Форт Вагнър

Климактичното нападение върху Форт Вагнър е постаново с хаотичен, висерален реализъм. Звик отказва "славата" на традиционната биткова хореография за блато, дим и ужас на ближък бой. Камерата остава ниско, подравнена с перспективата на войниците, правейки техното напрежение през пясъка измъчително действие на воля. Образът на Шоу и Трип, паднали един до друг на парапета, погребани заедно в братска могила, става последен, нем елемент за обвинение на расизма, който ги смята за неравни в живот, но неразличими в смъртта.

Наследище заобикалящо екрана

Слава не предлага лесно катарсис. Неговата заключителна титлова бележка, че над 180 000 черни мъже са служили – и че техният принос е обърнал хода на война – заземява драма в историческо последици. Филмът издържа, защото налага, че Гражданската война най-радикален акт не е емансипацията, прогласена отгоре, а моментът, в който черни мъже хванат муштета и претендират за своето гражданство на битковото поле.

Филми

Related Categories