В The Shawshank Redemption (1994), Ред (Морган Фрийман) казва на Анди (Тим Робинс):
"Надеждата е добро нещо... може би най-доброто от нещата... и никакое добро нещо не умира."
Този ред алудира на поемата на Уилям Ернест Хенли от 1875 г. "Invictus":
"In the fell clutch of circumstance...
My head is bloody, but unbowed."
И двете произведения се центрират върху несчупвама вътрешна свобода сред външно подтискане. Хенли написа "Invictus" от болничен легло пред ампутация на крак; Анди издържа десетилетия несправедливо затвор. Алузията повдига тихото съпротивление на Анди до митически размери – той е капитан на собствената си душа, дори в клетка.
Режисьор Фрънк Дарабонт използва референцията, за да оформи надеждата не като оптимизъм, а като съпротивление – отказ да позволява на обстоятелствата да дефинират самото.