1. Повърхностност: Холдън възприема филмите като повърхностни и неавтентични. Той вярва, че те представят идеализирана и изкривена версия на реалността, предлагайки нереалистични изображения на живота и взаимоотношенията. Холдън смята, че хората, които се потапят във филмите, са привлечени от тази повърхностност и губят връзка с истинските и смислени аспекти на живота.
2. Фалшиви знаци: Холдън критикува героите, изобразени във филмите, че са изкуствени и им липсва дълбочина. Той гледа на тези герои като на едноизмерни и лишени от сложността и автентичността на истинските хора. Холдън вярва, че киноманите се увличат по повърхностния чар на тези герои, без да разпознават липсата им на съдържание.
3. Пасивност на публиката: Холдън намира за разочароващо, че хората си позволяват пасивно да се забавляват с филми. Той вярва, че истинската ангажираност с изкуството и живота изисква активно участие и критично мислене, а не безсмислено потребление на предварително пакетирано съдържание. Холдън смята, че киноманите се поддават на примамката на пасивното забавление и губят способността си да формират свои собствени мнения и преживявания.
4. Загуба на индивидуалност: Холдън се притеснява, че честото гледане на филми може да доведе до загуба на индивидуална идентичност. Той се страхува, че хората се влияят от ценностите, вярванията и поведението, изобразени във филмите, губейки собствените си уникални перспективи и личности. Холдън вярва, че това съответствие задушава креативността и личностното израстване.
5. Ескейпизъм: Холдън гледа на филмите като на форма на бягство, средство за избягване на сложността и предизвикателствата на реалния живот. Той вярва, че хората бягат в света на филмите, за да избегнат собствените си проблеми или да се справят с трудностите на ежедневието. Холдън смята тази тенденция за бягство от живота като вредна, тъй като пречи на хората да се сблъскат и да се справят с личните си борби.
Чрез своите критики към филмите и киноманите Холдън изразява разочарованието си от ценностите и културните норми на обществото. Негативното му отношение отразява копнежа му за автентичност, истинска човешка връзка и по-дълбоко разбиране на живота отвъд повърхностността и изкуствеността, които той възприема във филмите.