Защо Холдън Кόλфийлд мрази филми и киното: фалшивост, пасивност и конформизъм
В Причиняващ в жито, антагонизъмът на Холдън към киното идва от неговото основно отхвърляне на фалшивостта:
- Повърхностност: Филмите представят идеализирана, изкривена реалност – чисти разрешения, красиви хора, изкуствени емоции. Той ги вижда като лъжи, заместващи истинското преживяване.
- Фалшиви персонажи: Филмовите герои липсват дълбочина, противоречие, автентичност. Публиката бърка представлението с истина.
- Пасивно консумиране: Киното предава агенция – поглъщат предпакетирани нарративи вместо да живеят/създават собствените си. Холдън цени активното ангажираност.
- Заплаха от конформизъм: Масови медии хомогенизират идентичността. Хората подражават екранни поведения, губят индивидуалност. „Всяко е фалшив, защото копират филми.“
- Ескапизъм: Киното предлага избягване – тъмни зали, емоционален туризъм – вместо да се изправят пред обърканият живот. Холдън вижда в това морален трусост.
Неговият критик отразява модернистичната скептицизъм на Солингър: изкуството трябва да разкрива, не да анестезира. Яростта на Холдън е скръб – той тъжи за автентичност в култура на симулация.