Първата песен в началото на филм обикновено се избира щателно от режисьорите и музикалните ръководители, за да съответства на жанра, визуалния стил и историята на филма. Композиторите и музикалните продуценти често работят в тясно сътрудничество с режисьорите, за да създадат подходяща музика, която капсулира същността на филма и засилва въздействието на началните му сцени.
Ето някои забележителни примери за запомнящи се първи песни в началото на филмите:
- "The Sound of Silence" от Simon &Garfunkel (The Graduate, 1967) :
Тази натрапчиво красива народна песен ни запознава с интроспективното пътешествие на Бенджамин Брадок, докато той се ориентира в зрелостта и екзистенциализма в емблематичния филм от 1967 г. Текстовете перфектно капсулират темите на филма за отчуждението и търсенето на смисъл.
- "За хобитите" от "Властелинът на пръстените:Братството на пръстена" (2001) :
Ефирната оркестрова пиеса от Хауърд Шор поставя сцената за величествения и омагьосващ свят на Средната земя в първата част от епичната фентъзи трилогия на Питър Джаксън.
- "Luck Be a Lady" от Франк Синатра (Момчета и кукли, 1955) :
Тази суинг класика придружава оживените начални сцени на музикалния филм, улавяйки жизнената атмосфера на Ню Йорк и палавия характер на неговите герои.
- "My Heart Will Go On" от Селин Дион (Титаник, 1997) :
Емблематичната балада на Селин Дион става неразделна част от злополучния романс между Роуз и Джак в историческата драма на Джеймс Камерън. Той перфектно капсулира темите на филма за любов, трагедия и загуба.
- "The Bare Necessities" от Фил Харис (The Jungle Book, 1967) :
Тази весела мелодия представя безгрижния и приключенски дух на Балу, симпатична мечка, която преподава житейски уроци на Маугли в класическата анимация на Дисни.
Като цяло, първата песен в началото на филм има значение за определяне на тона и настроението, осигурявайки запомнящо се слухово изживяване, което допълва визуалния разказ и въвежда зрителите в света на филма.