Да, Vertigo (1958) е недвусмислено Алфред Хичкок филм – широко смятан за най-личния, психологично сложен и визуално революционен негови труд. Адаптиран от френския роман D'entre les morts (1954) от Боало-Нарсеяк, с сценарий от Алек Копел и Самуел А. Тейлър, филмът играе Джеймс Стюарт, Ким Новак и Барбара Бел Гедис.
Пенсиониран Сан Франциско детектив Джон „Скотти“ Фергюсън (Стюарт), недееспособен от акрофобия и вертиго след покривна преследване, е нает от стар приятел да следва неговата жена, Маделайн (Новак), която проявява транс-подобно поведение и възможно обсесия от мъртв предшественик. Разследването на Скотти става обсесия; когато Маделайн изглежда умира, той спира в вина и лудост – докато не среща Дюди (тоже Новак), работническа жена, която е дубъл на Маделайн. Истината се разплетва в разорен финален акт, който преобръща всичко.
Първоначално срещнат с разбъркани ревюта и скромен бокс-офис, Vertigo беше преоценен в 1970-80-те от критици (Трюфо, Сарис) и ученци. В 2012 Sight & Sound анкета, той свали Citizen Kane като най-велики филм בכל времена – позиция, която държа до 2022.
Vertigo влияе на филмови автори от Де Палма (Obsession, Dressed to Kill) до Линч (Mulholland Drive) до Финчер (Zodiac). Неговото изследване на мъжки поглед, конструирана идентичност и невъзможността за притежание на друг човек остава удрящо модерно. То не е просто Хичкок филм – то е THE Хичкок филм, където техника служи на психология така пълно, че стават неразличими.