Когато се издигне въпросът – „Кой филм показва деца, превземащи властта от възрастните и създаващи свои правила?“ – отговорът почти винаги е Господар на мухите на Уилям Голдинг (роман 1954, екранизиран 1963 и 1990).
Британски ученици, евакуирани по време на измислена ядрена война, катастрофално приземяват на необитания тихоокеански остров. Няма оцеляли възрастни. Първоначално те опитват демократичен ред: Ролф е избран шеф, раковината като жетон за говорене, сигнален огън за спасение.
Джек Мериду, водач на хорове става ловец, предизвиква авторитета на Ролф. Групата се разделя: фракцията на Ролф (цивилизация, спасение, правила) vs. племето на Джек (лов, ритуал, власт). Спускането от „нека имаме среща“ до ритуално заклание, свинска глава на колба („Господар на мухите“) и убийство се развива с устрашителна логика.
Голдинг не писаше фентъзи – той дисектираше човешката природа. Децата не „превземат власт“ в революционен смисъл; те я пресъздават в по-мрачни форми. Романът/филмите твърдят, че иерархията, насилието и жертвениците не са наложения от възрастни – те са изникващи свойства на човешки групи, дори ( особено) деца.
По-поздни работи (Девочката, която притежаваше град, Обществото TV серия, Жолтъци) изследват подобна тема. Но Господар на мухите остава уратекстът – бруталният, ясногладен базови лин, срещу който всички „деца без възрастни“ истории се измерват.