Фантазия на Дисни (1940) бе сміл експеримент – класическа музика визуализирана през анимация, без диалози, без конвенционален разказ. Нези художествени и технически пробиви преобърнаха анимацията и интеграцията на филм-музика за десетилетия.
Абстрактни образи (Бах – Токата и фуга), експериментални визуализации (Стравински – Ритуал на пролетта изобразяващ еволюция) и прецизна синхронизация с muzиката поставиха нови стандарти. Последните Дисни филми – Пинокио, Думбо,
Фантазия доказа, че класическата музика може да бъде историята, а не само да я подкрепя. По-късно работи следваха тази модель: Алегро нон тропо (1976, италианска пародия), Ватършип Даун (1978, „Bright Eyes“ на Арт Гарфанкел като повествователен корак), Фантазия 2000 (1999, директно продължение с нови сегменти).
Съновидни, логиката отричащи секвенции (Танец на часовете, Нощ на лъсота планина) повлияха на Алиса в страната на чудесата (1951), Жълта подводница (1968), Тайният живот на Уолтър Мити (2013) и музикални видеа от 1980-те насам.
Филмови създатели продължават да реинтерпретират класически парчеви визуално – Ученикът на чародейника (2010, филм с Ник Кейдж разширяващ Мики сегмент),
Фантазия популяризира класическата музика за масови аудитории, правейки Бах, Чайковски, Стравински и Мусоргски достъпни и вълнуващи извън концертните зали. Тя превърна „високо изкуство“ в споделена култура.
Обобщено, пробивите на Фантазия в анимация-музикален синтез, сюрреалистично разказване и културна демократизация на класическата музика оставиха траен отпечатък върху киното.