Основният морал: Жадността и егоизмът никога не се изплащат.
Аладин започва като добър, изобретателен уличен дете. Когато богатството и властта дохождат чрез лампата, той става жаден – забравя помощниците си (Джини, доверието на принцесата) и мисли само за себе си. Тази морална корупция води до загуба на всичко, спечелено.
Приказката предупреждава, че външното късмет без вътрешна добродетел е преходен – безвреме урок от Хиляд и една нощ.