Мартин Хайтър Шърт е роден в Хамилтън, Онтарио, Канада на 25 март 1950 г. Най-младши от пет деца, загуби брат и двамата си родители до 20-годишна възраст. Развива гласът си и получава роли в предавания на Канадската радио televizия (CBC). След завършване на Макмастър Университет с степен по социална работа, Шърт следи своя пеене. Бързо е кастнат в торонтска продукция на мюзикъла „Годспел“. Негови съиграчи бяха тогава непознати, но повечето стават успешни: Гилда Раднър („Сатуърдей Найт Лайв“), Юджин Леви („СЦТВ“ и много филми), Андреа Мартин („СЦТВ“ и Броудвей), Пол Шафър („Лейт Шоу с Дейвид Летърман“).
През 1977 г. Шърт се присъедини към приятелите Юджин Леви и Дейв Томас в трупата на Втория град на Торонто. Трупата бе подписана за скетч комедийно шоу „Second City Television“ (SCTV), излъчвано в Канада и САЩ. Шоуто бе успех при критици и публика. Тогава Шърт създаде някои от най-мемория си герои: Джаки Роджърс Джуниор (албино шоумен от Вегас) и Ирвинг Коен (възрастел композитор, започващ всяка песен с „Ей, баунси Си!“). Шърт продължава да играе тези герои и други по време на престоя си в „Saturday Night Live“ 1984-1985. Най-известният му герой е маниакалният Ед Гримли. С коса, издигната като рог на единорог, неспособност да стои на място и чуден глас, който в един момент е нисък, а в следващия – висен скрик, Ед Гримли спечели култова популярност. Той е любим и у деца, и през 1988 г. Хана-Барбера ангажира Шърт да гласови анимираното шоу „The Completely Mental Misadventures of Ed Grimley“.
След успеха в SCTV, Шърт започна филмова кариера, главно в изненадващи комедийни роли, използвайки физическите си манер и енергия. През 1986 г. играе съвместно с Стивън Мартин и Чеви Чейз в „Три амиго“ – филм, слабо приет при премиера, но станал култов фаворит. В „The Big Picture“ (1989) играе Нил, ексцентричен холивудски агент. Най-меморият му филмов роля е Франк Егелхофер в „Сватба на бащата“ (1991) – фламбойантен организатор на сватби с дебел акцент, неатрибутиран на конкретна държава. Повтори ролята в „Сватба на бащата, част II“ (1995).
Шърт никога не загуби любовта към театъра и взбудата от жива публика. Мюзикълът му даде възможност отново да пее, и през 1993 г. дебютира на Броудвей в мюзикалната версия на „The Goodbye Girl“ на Нил Саймън. През 1999 г. участва в ревизанта на „Little Me“, за която спечели Тони награда. През 2002 г. се присъедини към национален турне на „The Producers“. През 2006 г. се върна на Броудвей в едноактьорско шоу (с актьорски екип от шест) „Martin Short: Fame Becomes Me“.
През 1994 г. Шърт пусна примайм сериал „The Martin Short Show“ – предизвикателен проект за ТВ звезда с шоу в шоу. Проектът не улови публика и бе спрян за „преработка“. Шърт пародира това през 1995 г. в ТВ специал „The Show Formerly Known as the Martin Short Show“. През 1999 г. съвсем различен „Martin Short Show“ беше синдикиран като следобедна ток-шоу с известни гости, скетчове и музика. Шоуто трае един сезон.
Намерявайки трудно да успее по телевизия като „Мартин Шърт“, Шърт създаде нов герой – дебел, груб и надоен известност intervьюер Джимини Глик. През 2001 г. създаде шоу само за този герой „Primetime Glick“ на Comedy Central. За да изобразя Глик, слабият и нисък Шърт трябва да облече дебела костюм и слоеве протези. Реални известни гости дойдоха да бъдат интервюирани от Глик, който ги прекъсваше, прави досадни коментари и неистово се триеше в столчето. Повечето реплики на Шърт бяха импровизирани, така че гостите, които бяха в заговора, рядко знаеха какво ще направи. „Primetime Glick“ спечели последователи, и Шърт накрая прехвърли героя в кинозалата с филм „Jiminy Glick in Lalawood“ (2004).