* За да покажете подкрепа и да осигурите комфорт: Хеймич, самият бивш победител, знаеше, че игрите са брутални и емоционално изтощителни. Празникът беше начин за него да покаже на почитта, че го е грижа, осигурявайки им момент на нормалност и отдих от постоянния натиск и опасност.
* За осигуряване на стратегическо предимство: Празникът беше стратегически разположен на място, което вероятно щеше да привлече много почит. Това беше пресметнат риск, целящ да създаде хаос и потенциално да облагодетелства Катнис и Пийта. Хеймич се надяваше, че празникът ще отвлече вниманието, позволявайки на Катнис и Пийта да спечелят предимство или дори да избягат.
* За да изпълни ролята си на ментор: Като техен наставник, Хеймич беше длъжен да осигури подкрепа и насоки на своите почитатели. Изпращането на празника беше част от неговата отговорност, тъй като знаеше, че това е рискован, но потенциално полезен ход в Игрите.
* За да манипулирате игрите: Хеймич беше известен със своята цинична и манипулативна природа. Той може да е изпратил празника като начин да контролира събитията на Игрите, надявайки се да създаде ситуация, която да е от полза за него или за Капитолия.
Важно е да се отбележи, че мотивите на Хеймич бяха сложни и често противоречиви. Докато се грижеше за Катнис и Пийта, той виждаше Игрите като жестока и манипулативна система, която можеше да използва в своя полза.
В крайна сметка празникът беше важно събитие в *Игрите на глада*, което показа сложната личност на Хеймич и ролята му едновременно на ментор и манипулатор в бруталния свят на Панем.