В книгите:
* Сойка-присмехулница: Последната книга завършва с Катнис и Пийта, които избягват от Капитолия и се връщат в Окръг 12, който е унищожен. Пийта, дълбоко засегнат от мъченията на Капитолия, се бори с посттравматичен стрес и ретроспекции. И двамата са оставени физически и емоционално белязани от преживяванията си в Игрите и бунта.
* Епилог (20 години по-късно): Епилогът, който се развива 20 години след войната, разкрива, че Пийта и Катнис все още са заедно, имат дъщеря на име Рю и изглежда живеят относително спокоен живот в Окръг 12. Въпреки това се подразбира, че Катнис все още се бори с травмата от войната и има усещане за продължаващо безпокойство и неразрешени проблеми в отношенията им.
Тълкувания:
* Щастлив край: Някои читатели виждат епилога като обнадеждаващ знак за щастлив край. Пийта и Катнис са преодолели ужасите, пред които са се изправили, и създават семейство заедно. Тяхната устойчивост и решителност да изградят нов живот предполагат положително бъдеще.
* Горчиво-сладък край: Други смятат края за горчиво-сладък. Въпреки че са заедно и имат семейство, белезите от Игрите и бунта са очевидни, което предполага, че истинското изцеление може никога да не е възможно. Епилогът подчертава непрестанните тревоги на Катнис, внушавайки постоянно чувство на безпокойство.
* Неразрешен край: Някои виждат края като умишлено двусмислен, оставяйки място за спекулации относно бъдещето на Пийта и Катнис. Епилогът загатва за възможността за щастлив край, но също така признава дълготрайните последици от техните преживявания.
В крайна сметка тълкуването е субективно. Авторът оставя читателите да решат какво ще се случи с Пийта и Катнис след епилога, позволявайки различни гледни точки за тяхното бъдеще.
Важна забележка: Филмовата адаптация на Сойка-присмехулница Част 2 се отклонява значително от края на книгата, предоставяйки по-категорична и потенциално по-щастлива резолюция за Пийта и Катнис.