Трагичният мироглед в _Едип Цар_ подчертава крехкостта и ограниченията на човешкото съществуване. Въпреки най-добрите намерения и усилия на героите, действията им несъзнателно допринасят за собствената им гибел. Драматургът Софокъл предполага, че хората са обвързани от сили, по-големи от самите тях и са просто пионки в ръцете на съдбата. Пиесата отправя предизвикателство към представите за свободна воля и контрол, като набляга на неизбежността на страданието и неизбежните последици от нечии действия, често неподозирани за индивида.
Освен това трагичният светоглед подчертава важността на самопознанието и разбирането на истинската природа. Пътуването на Едип към себеоткриването и разкриването на скритото му минало служи като предупредителна история за опасностите от невежеството и високомерието. Пиесата внушава, че истинската мъдрост се крие в признаването на собствените недостатъци и ограничения и в приемането на последствията от действията.
Трагичният мироглед, представен в _Едип Цар_, предизвиква дълбоко чувство на съжаление и страх у публиката. Съжалението се поражда от незаслуженото страдание на главния герой и осъзнаването на тяхната уязвимост. Страхът произтича от осъзнаването, че нещастията на героите могат да сполетят всеки, илюстрирайки крехкостта и непредсказуемостта на човешкото съществуване.
Като цяло мирогледът, представен чрез анагноризис в _Едип Цар_, подчертава силата на съдбата, ограниченията на човешкия избор, значението на самопознанието и неизбежността на трагичното страдание като основни елементи на човешкото състояние.