1. Простота срещу лукс:
Селяните живеят прост, скромен живот, като основният им фокус е да си изкарват прехраната и да се издържат. Те са описани като „прости хора“, „обикновени старци“ и „бедни овчари“. За разлика от това дворът в Камелот е изобразен като място на величие, лукс и екстравагантност, където богатството и статусът са на показ. Членовете на двора се отдават на пиршества, турнири и други разкошни забавления.
2. Мир срещу конфликт:
Селото описва мирно и хармонично съществуване, където хората живеят в спокойствие. Тенисън използва термини като „тихи домове“ и „тихи алеи“, за да опише тази спокойна атмосфера. От друга страна, Камелот е измъчван от конфликти, предателства и борби за власт. Членовете на двора непрекъснато се занимават с политически интриги и се борят за благоволението на краля.
3. Добродетел срещу корупция:
Селяните са представени като притежаващи благородни добродетели като честност, искреност и лоялност. Те са описани като „верни мъже“, „истински сърца“ и „лоялни сърца“. За разлика от това, дворът на Камелот е опетнен с морален упадък и корупция. Много от рицарите са непочтени, участват в незаконни дела и са измъчвани от алчност и похот.
4. Доволство срещу амбиция:
Селяните са доволни от простия си живот и не таят големи амбиции. Те намират удовлетворение в скромните си начинания и се фокусират върху отговорностите си. За разлика от тях дворът е пълен с амбициозни личности, търсещи власт, слава и признание. Тази амбиция често води до ревност, завист и конфликти сред рицарите.
5. Стабилност срещу промяна:
Селото представлява стабилност и традиция. Селяните се придържат към своите обичаи и ценности, поддържайки чувство за приемственост и принадлежност. Камелот, от друга страна, преживява значителна промяна и катаклизъм в целия разказ. Кралството преминава през различни изпитания, предателства и граждански войни, които в крайна сметка водят до неговото падение.
Чрез тези контрасти Тенисън подчертава напрежението между идеализма и реалността, между чистотата и честността на простия живот и покварата и моралния упадък на придворното общество. Той предполага, че истинската добродетел и щастие може да се крият в скромното съществуване на селяните, а не във величието на Камелот.