Виртуализацията се основава на ясна йерархия:
Операционната система, инсталирана директно на „голямото железо“. Тя притежава физическите ресурси (CPU, RAM, storage, NICs) и стартира хипервизора.
Софтуер (VMware ESXi, Workstation, Fusion), който абстрахира хардуера и създава изолирани виртуални среди. Той планира достъпа до ресурси и налага границите за сигурност между VM.
Пълна, независима ОС (Windows, Linux, macOS и др.), работеща вътре в VM. Тя „вижда“ виртуален хардуер (vCPU, vRAM, виртуални дискове), представен от хипервизора. Тя не подозира, че е виртуализирана (освен ако са инсталирани паравиртуални инструменти).
Ключово предимство: Множество различни Guest OS работят едновременно на един физически Host, максимизирайки използването на хардуера и изолацията.