Операционната система не е едно нещо — тя е няколко различни неща в зависимост от това кой гледа. Разбирането на тези различни гледови точки е съществено за проектиране на системи, които всъщност служат на своите разнородни потребители.
За крайните потребители ОС е графичният интерфейс, командният ред, удобството (или фрустрацията) от изпълняване на задачи. Те се грижат за отзивчивост, последователност и дали системата им пречи. Красива архитектура на ядрото не означава нищо, ако файл мениджърът се счупи.
Инженерите виждат ОС като сложна машина: планиране на ядро, алгоритми за управление на памет, реализация на файлова система, рамки за драйвери на устройства, синхронизиращи примитиви. Те оптимизират за пропускателна способност, латентност, надеждност и използване на хардуер. Елегантност в кода е важна; така е и поддържаемостта.
Разработчиците преживяват ОС чрез API, библиотеки, SDK и инструменти. Имат нужда от стабилни интерфейси, пълна документация, поддръжка за дебъгване и предизвикаема производителност. Промени, чупящи съвместимостта, са предателство; депрецирани функции са кошмар за миграция.
Проектирането на ОС е фундаментално упражнение в компромис. Оптимизиране за погледа на инженера може да усложни API на разработчика. Приоритизиране на простотата на крайния потребител може да ограничи контрола на power user. Великите операционни системи — Linux, Windows, macOS, BSDs — успеват не чрез удовлетворяване на един поглед перфектно, а чрез мирливо преговаряне на тези напрежения през десетилетия.