Преследван от думите „Не поглеждай назад“, Робърт става все по-неспокоен. Той чува шумолене в колата си, усеща странно присъствие с него. Решен да се изправи пред онова, което предстои, Робърт натиска напред, подхранван от смесица от страх и любопитство.
Докато лунната нощ се разгръща, спомените на Робърт ни отвеждат на пътешествие към личните му провали. Те включват проблемна връзка и професионален неуспех. Всеки светофар, който среща, изглежда като рязко напомняне за миналите му грешки.
Докато нощното шофиране продължава, колата на Робърт се поврежда, засядайки го на пустия път. Чувства се обзет от чувство на изолация и уязвимост, но намира утеха в появата на приятелски настроен шофьор на камион, който предлага помощ.
Шофьорът на камион помага на Робърт, като поправя колата му и споделя истории от собствения си житейски опит. Чрез взаимодействието им Робърт започва да се изправя срещу демоните, които са го измъчвали, разбирайки, че да се изправи лице в лице с тях е пътят към преодоляване на своите съжаления.
С наближаването на зората Робърт се чувства облекчен и освободен, след като е победил тъмнината в себе си. Той отново тръгва на своето пътуване, изпълнен с новооткрито чувство за цел и надежда за бъдещето.