Ето защо:
* Стихотворението се фокусира върху картините, изобразяващи страданието: Ораторът наблюдава картини, изобразяващи различни сцени на трудности, като Икар, падащи от небето, и разпятието на Христос.
* Картините показват липса на драматичен отговор: Картините изобразяват събитията спокойно, без преувеличени реакции от заобикалящите фигури. Светът продължава като нормално.
* Перспективата на говорещия се измества към по -широк изглед: Първоначално ораторът се фокусира върху страдащите индивиди в картините, но след това разширява перспективата си, за да включи „старите господари“, които ги създават. Тази по -широка перспектива предполага, че страданието е постоянно, част от човешкия опит и че самата Вселена е безразлична към нея.
* Стихотворението подчертава контраста между човешкото страдание и безразличието на света: Изпълненият контраст между изобразеното страдание и тихия, необезпокояван свят около него е централната тема. В крайна сметка ораторът заключава, че „например в Икар на Брогел:Как всичко се отвръща / доста спокойно от бедствието; орачът може / е чул пръскането, изоставеният вик, / но за него това не е важен провал“.
Стихотворението ни принуждава да се изправим срещу реалността на страданието и безразличието на света, оставяйки ни усещане както за меланхолия, така и за приемане.