1. Разработване на изследователски въпрос:
- Историците започват с идентифициране на конкретен и целенасочен изследователски въпрос, който ръководи тяхното разследване. Този въпрос трябва да е ясен, уместен и да допринася за съществуващите исторически познания по темата.
2. Събиране и анализ на източници:
- Историците събират и анализират широк набор от първични източници, като документи, писма, дневници, артефакти, археологически останки и правителствени архиви, наред с други. Те разглеждат тези източници критично, за да извлекат подходяща информация и доказателства.
- Историците също се консултират с вторични източници, включително научни книги, статии и академични списания, за да придобият представа за съществуващите изследвания и историография по темата.
3. Историография и литературен преглед:
- Историците извършват задълбочен преглед на литературата на предишни научни изследвания и историография, свързани с тяхната изследователска тема. Това им помага да идентифицират пропуските в знанията и да надграждат върху работата на предишни изследователи.
4. Контекстуализация:
- Историците поставят резултатите от своите изследвания в по-широк исторически контекст. Те вземат предвид социалните, политическите, икономическите, културните и екологичните фактори, които оформят събитията, хората и процесите, които изучават.
5. Потвърждение и триангулация:
- За да гарантират точност и надеждност, историците използват множество източници и доказателства, за да потвърдят своите открития. Те сравняват различни акаунти и триангулират информация, за да развият цялостно разбиране на събитията и моделите.
6. Тълкуване и анализ:
- Историците критично анализират и интерпретират събраните доказателства, за да изградят исторически разкази и да направят изводи. Те прилагат знанията и опита си, за да предоставят прозрения, да идентифицират тенденциите и да представят аргументи, подкрепени с доказателства.
7. Писане и представяне:
- След като анализът и интерпретацията на изследването са завършени, историците представят своите открития в научни статии, книги, презентации на конференции или други подходящи формати. Те съобщават своите изследвания ясно, стегнато и подкрепени с цитати на използваните първични и вторични източници.
8. Партньорска проверка и обратна връзка:
- Историците често подлагат изследванията си на партньорска проверка от колеги академици или експерти в областта. Този процес гарантира, че изследването е строго, добре документирано и допринася с ценни знания за историческата дисциплина.
9. Етични съображения:
- Историците се придържат към етичните принципи в своите изследвания, като зачитане на неприкосновеността на личния живот на хората, признаване на интелектуалния принос на другите и работа с чувствителни теми с внимание и чувствителност.
Тези изследователски процеси могат да варират в зависимост от това дали историците следват подходи на качествени, количествени или смесени методи. Интердисциплинарното изследване може също да включва сътрудничество с учени от други области, като археология, социология, антропология и литературни изследвания, за да се получи по-цялостно разбиране на миналото.