Това е традиционният възглед за изкуството, според който изкуството няма друга цел освен да бъде красиво или естетически приятно. Този възглед подчертава значението на творчеството и свободата на изразяване на художника и твърди, че изкуството не трябва да се оценява въз основа на неговата полезност или морално послание.
2. Изкуството като общуване
Този възглед за изкуството разглежда изкуството като форма на комуникация, подобна на езика. Той твърди, че художниците използват работата си, за да изразят своите мисли, чувства и идеи и че изкуството може да се използва за предаване на съобщения относно важни социални и политически въпроси.
3. Изкуството като терапия
Този възглед за изкуството разглежда изкуството като форма на терапия, която може да помогне на хората да изразят и да се справят с емоциите си и да се справят със стреса и травмата. Арт терапията често се използва заедно с традиционната терапия и е доказано, че е ефективна в подпомагането на хората да подобрят психичното си здраве.
4. Изкуството като образование
Този възглед за изкуството разглежда изкуството като форма на образование, която може да помогне на хората да научат за различни култури, история и света около тях. Изкуството може да се използва и за преподаване на важни социални и емоционални умения, като креативност, решаване на проблеми и емпатия.
5. Изкуството като социална промяна
Този възглед за изкуството разглежда изкуството като инструмент за социална промяна, който може да се използва за повишаване на осведомеността относно важни въпроси, предизвикване на социални норми и вдъхновяване на хората да предприемат действия. Изкуството се използва за борба за граждански права, за насърчаване на социалната справедливост и за осъществяване на политическа промяна.
6. Изкуството като забавление
Този възглед за изкуството разглежда изкуството като форма на забавление, която може да достави на хората удоволствие, релаксация и наслада. Изкуството може да се използва и за обединяване на хората и създаване на чувство за общност.