Ето разбивка на мотивите му:
* Поддържане на непопулярното: Когато Дюран-Рюел започва да събира импресионистични произведения през 1870 г., те се смятат за шокиращи и революционни. Галериите не се докосваха до тях, критиците ги хулеха, а публиката до голяма степен ги игнорираше. Той вярваше в техните артистични достойнства и виждаше потенциала им, дори когато никой друг не го правеше.
* Финансов риск: Отварянето на частни галерии му позволява пълен контрол върху това кои художници показва и цените, които определя. Той можеше да продава директно на колекционери, заобикаляйки установения свят на изкуството, който беше устойчив на импресионизма. Това беше огромен финансов риск, тъй като движението не беше комерсиално успешно по това време.
* Изграждане на пазар: Излагайки картини и скулптури на импресионисти в своите галерии, той ги представя на по-широка публика и култивира признателност към техния уникален стил. Прави множество изложби в Париж и Лондон, изграждайки търпеливо пазар за това изкуство.
* Насърчаване на отделни артисти: Дюран-Рюел не се интересуваше само от импресионизма като движение; той беше запален по отделните участващи художници. Той става отдаден поддръжник на художници като Моне, Реноар, Дега и Мане, работейки за осигуряване на тяхната финансова сигурност и насърчаване на кариерата им.
Не ставаше въпрос просто за създаване на галерия. Ставаше въпрос за използването на неговите галерии като платформи за борба за ново художествено движение и осигуряване на мястото му в историята. Неговата визия и ангажираност в крайна сметка доведоха до признаването и оценяването на импресионизма, проправяйки пътя за неговото трайно наследство.