Алън Ейкборн написа „Абсурдна личност в единичен случай“ като отговор на нарастващия материализъм и социална изолация, които той наблюдава в британското общество през 70-те години. Той искаше да създаде пиеса, която да отразява абсурда на едно общество, в което хората са по-загрижени за външния вид и притежанията, отколкото за истинската човешка връзка. Заглавието на пиесата се отнася до идеята, че всеки герой е по свой собствен начин „абсурдна личност“, опитваща се да представи фасада на нормалност, за да скрие вътрешната си несигурност и нещастие.
Как това помага да се разбере за каква аудитория е предназначено, хората могат да го изпълняват?
Темите на пиесата за социална изолация, класов конфликт и търсене на смисъл в живота я правят подходяща за широк кръг от публика. Често се изпълнява от аматьорски и професионални театрални компании като начин за изследване на тези теми и ангажиране със съвременни социални проблеми. Хумористичният и сатиричен тон на пиесата също я правят привлекателна за публиката, която харесва комедии, засягащи сериозни теми. „Absurd Person Singular“ може да се хареса на хора от всички възрасти и произход, тъй като предлага провокиращ размисъл и забавен поглед върху човешкото състояние.