Край на Франкенщайн: Дали монстърът придобива човечност? Двусмислени доказателства
"Човечността" на Монстъра в края на Франкенщайн е двусмислена и дебатирана. Ключови аргументи:
За човечност
- Състрадание към семейство Де Лейси: Учи език, помага тайно, жадува за връзка — показва емпатия, любов, саможертва.
- Жалез за Виктор: Жалува създателя си въпреки злоупотребата; признава споделено страдание.
- Самосъзнание и раяние: Финален Уолтън монолог: "Сърцето ми беше оформено да бъде восприимчиво към любов и състрадание... нещастие ме превърна в демон." Търси разбиране, не отмъщение.
- Морално рассуждение: Отказва се от насилие; избиря самоимолация.
Срещу пълна човечност
- Убийствата продължават: Убива Уилям, Клървел, Елизабет — избори, не просто рефлекс.
- Оправдава насилието: Винаги винаги Виктор изцяло; ограничена отговорност.
- Отчаяние, не изкупление: Край в безнадеждност, не растеж.
Синтеза
Той притежава човешки капацитети (език, разум, любов, вина) но е лишен от човешко общност. Неговата трагедия е човечност, пресечена, а не отсъстваща. Романът пита: Какво ни прави хора? — и укорява читателя.