1. Решението да създадеш живот:
* Това е най-фундаменталният и последователен избор. Франкенщайн, воден от амбиция и жажда за знания, избира да преследва създаването на живот, противопоставяйки се на природата и границите на човешкото разбиране. Този избор задвижва верига от събития, които водят до трагедия.
2. Изоставяне на създанието:
* След като става свидетел на грозотата на създанието и се чувства поразен от творението му, Франкенщайн веднага го изоставя. Този акт на страх и отхвърляне има опустошителни последици, поставяйки създанието на път на отмъщение и самота.
3. Изборът да скрие своето творение:
* Вместо да потърси помощ или да намери начин да контролира творението си, Франкенщайн избира да скрие творението си, страхувайки се от последствията от разкриването на тайната му. Този избор води до ефект на снежна топка, като недоволството на създанието расте и в крайна сметка води до насилие.
4. Изборът за забавяне на конфронтацията:
* В целия роман Франкенщайн многократно отлага изправянето срещу творението си. Той избягва отговорността и се опитва да избяга от последствията от действията си. Този избор позволява на ситуацията да ескалира и води до смъртта на невинни хора.
5. Отказ да се създаде партньор за създанието:
* Въпреки молбите и обещанията на създанието за мирно съжителство, Франкенщайн отказва да му създаде спътник, страхувайки се от потенциалните последици от създаването на друго същество. Това решение засилва изолацията и гнева на създанието, което води до допълнително насилие.
6. Последният избор за търсене на отмъщение:
* В преследването на създанието, Франкенщайн в крайна сметка се поддава на желанието за отмъщение. Той е погълнат от мисията си да унищожи творението си, пренебрегвайки собственото си благополучие и допълнително ескалирайки конфликта.
7. Избор на изолация и самоунищожение:
* В крайна сметка Франкенщайн избира живот на изолация и самоунищожение. В крайна сметка той умира, погълнат от последствията от своите избори и чудовището, което е създал.
Тези избори подчертават опасностите от неконтролираната амбиция, важността на отговорността и последствията от страха и изолацията. Историята на Франкенщайн служи като предупредителна история за потенциалните опасности от това да си играеш на Бог и значението на състраданието и съпричастността.