Той е централната фигура в Епоса за Гилгамеш , месопотамска епична поема, написана на акадски.
Ето как историята на Утнапищим е паралелна с тази на Ной:
* Потопът: В Епоса за Гилгамеш Утнапищим е предупреден от бог Еа за предстоящ потоп, който ще унищожи човечеството. Той е инструктиран да построи голяма лодка и да събере животни, за да запази живота.
* Оцеляване: Утнапищим, семейството му и животните оцеляват след потопа, който продължава шест дни и седем нощи.
* Кацане: Ковчегът каца на планината Нисир, вавилонската версия на планината Арарат.
* Ново начало: Утнапищим и съпругата му получават безсмъртие и им е дадена задачата да защитават знанията и традициите на човечеството.
Докато историите споделят удивителни прилики, има и някои разлики:
* Причината за наводнението: В Епоса за Гилгамеш потопът е изпратен от боговете като наказание за човешкия шум и прекомерното население. В Библията потопът е наказание за човешкото нечестие и грях.
* Мотивация: Утнапищим е избран да оцелее поради своята праведност и покорство към боговете. Ной е избран заради неговия праведен характер и неговата вярност към Бог.
* Резултат: Утнапищим получава безсмъртие, докато на Ной просто е позволено да продължи да живее с потомците си.
Тези прилики и разлики са накарали учените да теоретизират, че библейската история за Ноевия ковчег може да е била повлияна от по-ранната месопотамска история за Утнапищим. Те вярват, че тези истории представляват обща тема, открита в много древни култури по света, отразявайки универсален страх от наводнения и желание за обновление и прераждане.