* Няма „жизнена сила“ за анимиране на труп: Романът разчита на измислена концепция за "жизнена сила", която Виктор Франкенщайн използва, за да анимира същество от мъртви части на тялото. Няма научни доказателства, които да предполагат, че такава сила съществува.
* Етични и практически пречки: Самата идея за създаване на същество от мъртва тъкан поражда сериозни етични опасения и в момента не е в сферата на научните възможности.
* Отхвърляне на орган: Дори ако можехме по някакъв начин да създадем тяло от части, имунната система веднага ще отхвърли такова чуждо същество.
* Развитие на мозъка и съзнание: Мозъкът не е просто физически орган. Необходими са години на развитие и опит, за да се формира ум и съзнание.
Въпреки това, има някои аспекти на историята, които са от значение за съвременната наука:
* Трансплантация на органи: Постигнахме огромен напредък в трансплантацията на органи, която включва вземане на органи от един индивид и трансплантирането им на друг.
* Генно инженерство: Вече сме способни да манипулираме гени, потенциално отваряйки вратата към бъдещи възможности за манипулиране на човешкото тяло. Тази технология обаче далеч не е в състояние да създаде същество от нулата.
* Изкуствен интелект: Въпреки че не става въпрос за създаване на живо същество, областта на ИИ напредва бързо. Ние разработваме сложни машини, които могат да учат, да се адаптират и дори да проявяват някои форми на "интелигентност", но не и истинско съзнание.
Накратко: Въпреки че е очарователно да се мисли за възможностите, важно е да запомните, че измисленият свят на Франкенщайн е много различен от реалния свят на науката. Може никога да не успеем да създадем живот от смъртта, но разбирането ни за биологията и технологиите продължава да се развива.