Реакцията на Едмънд да открие, че Аслан е направен от камък, не е изрично описана в книгата. Въпреки това можем да заключим чувствата му въз основа на развитието на неговия характер и контекста на сцената:
* Разочарование: Първоначално Едмънд беше скептичен към силата на Аслан и вероятно се надяваше на по-"човешка" или по-малко митична фигура. Откриването, че Аслан е статуя, може да е потвърждение на съмненията му.
* Объркване: Внезапното изчезване на Аслан и превръщането му в камък би било объркващо и объркващо за Едмънд, особено след като е изпитал присъствието и силата на Аслан.
* Страх: Виждането на Аслан като безжизнена статуя може да е засилило страховете на Едмънд за опасността, в която се намира, особено след като се изправи срещу Бялата вещица.
* Приемане: Въпреки първоначалния шок, Едмънд в крайна сметка беше верен последовател на Аслан. Вероятно е приел ситуацията като част от плана на Аслан, дори и да не го е разбирал напълно.
В крайна сметка реакцията на Едмънд би била смесица от разочарование, объркване, страх и приемане. Той щеше да обработи ситуацията, докато се придържаше към вярата, която беше започнал да развива в Аслан.