* Като президент на Континенталния конгрес: Ханкок беше председателят на Конгреса, когато беше приета Декларацията. Стандартната практика беше председателя да подпише официални документи и това направи подписа на Ханкок най -известният в документа.
* Символ на бунта: Ханкок беше богат търговец и видна фигура в Бостън, което го прави цел на британските власти. Неговият смел подпис, голям и ясен, служи като предизвикателна декларация за независимост. Това беше начин да кажа:"Ето ме, ела и ме вземете!"
* Публичност и легитимност: Декларацията трябваше да бъде широко разпространена и прочетена, а подписът на Ханкок, както по него, така и с неговата известност, би помогнал на документа да получи максимално внимание. Той също добави чувство за легитимност и авторитет към документа.
По същество подписването на Ханкок беше както практическа необходимост, така и мощно изявление за предизвикателство и ангажираност към каузата на независимостта. Той се превърна в символ на американската революция, напомняне за рисковете, положени от онези, които се осмелиха да се освободят от британското управление.