Порцеланови тигли са направени от смес от глина и други минерали, като фелдшпат и кварц. Те се изпичат при високи температури, за да се създаде твърд, непорест материал, който е устойчив на топлина и химикали. Порцелановите тигли обикновено се използват за топене на метали, соли и други съединения, които не изискват изключително високи температури.
Силициеви тигли са направени от чист силициев диоксид (SiO2). Те се произвеждат чрез топене на кварцов пясък при високи температури, което създава много твърд и инертен материал. Силициевите тигли са по-устойчиви на топлина от порцелановите тигли и могат да се използват за топене на материали при температури до 1800 градуса по Целзий. Въпреки това тигелите със силициев диоксид са по-скъпи от порцелановите тигли.
Основната разлика между порцелановите и силициевите тигли е техният състав. Порцелановите тигли са направени от смес от минерали, докато тигелите със силициев диоксид са направени от чист силициев диоксид. Тази разлика в състава води до различни свойства, като точка на топене, топлинно разширение и химическа устойчивост.
Порцелановите тигли имат по-висока точка на топене от тигелите със силициев диоксид и също така са по-малко устойчиви на термично разширение. Това означава, че е по-вероятно порцелановите тигли да се напукат или счупят, когато се нагряват или охлаждат бързо. Силициевите тигли, от друга страна, са по-устойчиви на термично разширение и могат да се използват за приложения при високи температури.
Порцелановите тигли също са по-малко химически устойчиви от тигелите със силициев диоксид. Това означава, че е по-вероятно порцелановите тигли да реагират с материалите, за които се стопяват, което може да замърси пробите. Тигелите със силициев диоксид, от друга страна, са много химически устойчиви и е по-малко вероятно да реагират с материалите, за които се стопяват.
По принцип порцелановите тигли са по-евтини от силициевите тигли. Най-добрият избор на тигел за конкретно приложение обаче ще зависи от специфичните изисквания на експеримента.