2. Скулптурите през класическия период са имали за цел да уловят моменти на действие и емоция. Contrapposto, поза с тежест, преместена към единия крак, обикновено се използва за придаване на динамика на скулптурите.
3. През елинистическия период гръцките художници се фокусират върху изразяването на индивидуални характеристики, емоции и драматичните моменти на сцените. Те експериментираха с различни пози, изражения и предмети, за да предадат усещане за емоция и разказване на истории в скулптурите.
4. Гръцките скулптори също започнаха да изследват представянето на драперията, като обръщаха голямо внимание на тъканните текстури, гънките и начина, по който те преливат върху фигурите. Това засили реализма и добави визуален интерес към скулптурите.
5. С възхода на елинистическия натурализъм гръцките художници прегърнаха емоционалната и психологическа интензивност, създавайки скулптури с преувеличени изрази, динамични пози и усещане за театралност.