В един момент от романа Уинстън открива старомодно коралово преспапие в магазин за боклуци. Той описва коралите като „затворени в стъкло като някакво ценно малко животно“. Уинстън е очарован от преспапието, защото е истински предмет от миналото, за разлика от масово произвежданите и стандартизирани предмети, които изпълват света от 1984 г.
Пресапието също представлява копнежа на Уинстън за свобода и автентичност. Той си представя време, в което хората са можели да живеят в хармония с природата, а не в строго контролирания, пронизан от наблюдение свят на Океания. Пресапието напомня на Уинстън, че някога е имало време, когато нещата са били различни, и му дава искрица надежда сред мрака на неговото съществуване.
Важно е обаче да се отбележи, че обвитият в стъкло корал също напомня за крехкостта и непостоянството на красотата и свободата. Въпреки че Уинстън намира утеха в преспапието, той знае, че то все още е в капан в стъклото, точно както той е в капан в потисническото общество на Океания.
В крайна сметка обвитият в стъкло корал е метафора за човешката природа и постоянната борба между силите на репресията и свободата. То служи като напомняне, че колкото и мрачни да изглеждат нещата, винаги има надежда за промяна и по-добро бъдеще.