Понятието opus proprium често се разбира във връзка с идеята за призвание, което в религиозен смисъл се отнася до божествения призив или покана към определено състояние или курс на живот, като брак, свещеничество или монашество. Въпреки това, opus proprium не се ограничава до тези специфични призвания, а по-скоро се отнася до уникалното призвание, което всеки човек получава да изживее живота си по верен и отговорен начин, според своите дарби, таланти и обстоятелства.
В най-широк смисъл opus proprium може да се разбира като уникален принос, който всеки човек е призван да направи към света и към човешката общност. Това може да включва конкретни роли или професии, творчески начинания, актове на служба или просто начина, по който човек живее живота си и взаимодейства с другите. Специфичното естество на нечии opus proprium се разбира като разкрито чрез разпознаване и размисъл, както и чрез молитва и диалог с Бог или други източници на мъдрост и напътствие.
Идеята за opus proprium подчертава индивидуалната отговорност и свободата на действие на всеки човек да открие и изпълни своето призвание и подчертава уникалната и незаменима роля, която всеки човек играе, като допринася за растежа, разцвета и трансформацията на света.