* Уважение към паметта на Габриел: Ани смята, че би било неуважително да се опита да улови духа на Габриел в друга статуя, особено след като тя беше сложна и многостранна личност. Ани вярва, че улавянето на същността на Габриел чрез думи, както направиха в книгата, е по-подходяща почит.
* Страх от провал: Ани е дълбоко засегната от приемането на първата й статуя, която беше посрещната със смесени отзиви и дори критики. Тя не иска да рискува още едно разочароващо творение, особено когато става въпрос за някой толкова важен като Габриел.
* Творчески ограничения: Ани признава, че изкуството е субективно и че може да не успее да улови духа на Габриел по начин, който всеки би намерил задоволителен. Тя смята, че настоящите й творчески способности може да не са достатъчни, за да изпълни задачата.
* Фокусиране върху настоящето: Ани е активно ангажирана с писането на книгата за Обществото за литература и пай с картофени кори в Гърнси, проект, с който се чувства силно свързана. Създаването на друга статуя би я отклонило от тази важна работа.
В крайна сметка решението на Ани произтича от уважението й към наследството на Габриел, съмнението й в себе си и желанието й да се съсредоточи върху настоящите си творчески занимания. Тя вярва, че най-добрият начин да почетем паметта на Габриел е чрез книгата, която е силно и лично свидетелство за нейния живот и дух.