1. Преувеличение: Политическите карикатури често преувеличават физическите характеристики (като носа или ушите на политик) или подчертават определени аспекти на ситуация, за да подчертаят нещо. Това прави посланието по-запомнящо се и въздействащо.
2. Символика: Карикатуристите използват символи, за да представят сложни идеи или обекти. Често срещаните примери включват чичо Сам за Съединените щати, гълъб за мир или лъв за власт. Тези символи незабавно предават смисъл на зрителя.
3. Карикатура: Това включва преувеличаване или изкривяване на чертите на човек, за да го направи лесно разпознаваем и често хумористичен. Карикатурите могат да се използват за оскърбяване на политик или за подчертаване на неговите личностни черти.
4. Етикетиране: Карикатуристите често използват етикети, за да идентифицират обекти, герои или ситуации. Това помага да се изясни посланието на карикатурата и се избягва всякаква неяснота.
5. Визуална ирония и сатира: Политическите карикатури често използват ирония и сатира, за да коментират текущи събития. Те могат да изобразят ситуация по начин, противоположен на това, което е в действителност, или могат да използват хумор, за да подчертаят абсурдността на ситуацията.
Тези техники, използвани в комбинация, позволяват на политическите карикатуристи да съобщават сложни идеи по кратък и често хумористичен начин.