Избор на дума: Подбор на конкретни думи и фрази, които да предадат смисъл и да създадат желания ефект. Това може да включва използването на емоционален език, метафори, символика и други фигури на речта.
Синтаксис: Подредбата и структурата на думите и изреченията, включително дължината и сложността на изречението, пунктуацията и използването на литературни средства като паралелизъм, анафора и антитеза.
Изображения: Използването на ярък, сетивен език за създаване на умствени картини и ангажиране на въображението на читателя. Това може да включва описания на физически детайли, гледки, звуци, миризми, вкусове и текстури.
Ритъм: Моделът на ударени и неударени срички в езика, създаващ музикален или ритмичен ефект. Това може да се постигне чрез използването на метър, рима, алитерация и асонанс.
Фигуративен език: Използването на сравнения, метафори, персонификация и други литературни средства за създаване на по-дълбок слой от значение и подобряване на преживяването на читателя.
Структура на разказа: Организацията и последователността на събитията в разказ, включително въведението, нарастващото действие, кулминацията, падащото действие и развръзката. Това може да включва техники като предсказване, ретроспекции и паралелни сюжети.
Тон и настроение: Емоционалната атмосфера, предадена от творбата, която може да варира от хумористична и безгрижна до сериозна и размишляваща. Тонът на писателя може също да бъде игрив, сатиричен или дидактичен, наред с други възможности.
Глас: Различната перспектива и индивидуалност, изразени от писателя или разказвача. Това може да включва личността, ценностите и мирогледа на автора, отразени в творбата.
Символизъм: Използването на обекти, действия или знаци, които носят по-дълбоки значения или представляват абстрактни идеи или концепции. Символизмът може да добави сложност и дълбочина към едно творческо произведение.
Интертекстуалност: Препратката или алюзията към други литературни, художествени или културни произведения в рамките на творческо произведение, създавайки връзки между различни текстове и обогатявайки разбирането на читателя.
Ирония: Използването на думи или ситуации за предаване на смисъл, който е различен или противоречи на очакваното, създавайки чувство на изненада или хумор.
Жанрови правила: Придържането към или подкопаването на установени конвенции, свързани с определен жанр, като поезия, художествена литература, драма или нехудожествена литература.
Идентифицирането и анализирането на стилистичните качества ни позволява да придобием по-задълбочено разбиране на творческата работа, да оценим майсторството на писателя или художника и да направим информирани сравнения с други произведения. Стилистичните качества също играят решаваща роля при оформянето на реакцията на читателя или публиката и цялостната интерпретация.