Основните теми на Сонет 18 са:
Любов: Стихотворението е прослава на любовта и красотата на любимата на оратора. Говорителят е напълно влюбен в любимата си и смята, че тя е най-красивият и съвършен човек на света.
Природа: Говорителят използва природата като метафора за красотата и съвършенството на своята любима. Той я сравнява с летен ден, роза и бижу.
Безсмъртие: Говорителят вярва, че красотата на любимата му никога няма да увехне, дори след като тя умре. Той казва, че нейната красота ще бъде "вечно лято" и че тя "ще живее в красотата на външния си вид".
Сонет 73 от Уилям Шекспир е по-мрачна и размишляваща поема. Става дума за съзерцанието на говорещия за собствената му смъртност и неизбежността на смъртта. Сонетът започва с думите на говорещия, че е „уморен от всичко това“, което означава, че е уморен от живота и света. По-нататък той казва, че би предпочел да умре, отколкото да живее в свят, в който всичко е временно и подлежи на промяна.
Основните теми на Сонет 73 са:
Смъртност: Стихотворението е медитация върху собствената смъртност на говорещия и неизбежността на смъртта. Говорителят е наясно, че остарява и че накрая ще умре.
Непостоянство: Говорителят разсъждава върху непреходността на живота и света. Той казва, че всичко е обект на промяна и разпадане и че нищо не трае вечно.
Желание за смърт: Говорителят изразява желание за смърт, като казва, че би предпочел да умре, отколкото да живее в свят, където всичко е временно и подлежи на промяна.
Сравнение и контраст:
Въпреки че и двата сонета са от един и същи автор, те имат много различни теми. Сонет 18 е радостен празник на любовта и красотата, докато Сонет 73 е мрачна и размишляваща медитация върху тленността и непостоянството. Сонет 18 е изпълнен с надежда и оптимизъм, докато Сонет 73 е изпълнен с отчаяние и песимизъм. И двата сонета обаче са красиви и вълнуващи произведения на изкуството, които предлагат поглед към човешкия опит.