Гората Ерл-Кинг: Тази тъмна, мистериозна и привидно обитавана от духове гора е важна обстановка в новелата. Това е място на легенди, суеверия и страх за местните жители. Пътуването на главния герой в тази гора символизира слизането му в лудостта и срещата му със свръхестественото.
Кулата на Ерл-Кинг: Разположена дълбоко в гората Erl-King, тази изоставена и полуразрушена кула служи като символ на разпад, изолация и изоставяне. Свързва се с Erl-King, митологична фигура от немския фолклор, за която се казва, че обитава кулата и примамва децата в своето царство.
Къщата на главния герой: Домът на главния герой е разположен в покрайнините на гората, което допълнително установява непосредствената близост на зловещата гора до ежедневието му. Къщата отразява неговия вътрешен смут, тъй като е описана като място на напрежение и дисхармония, с предмети, които изглеждат неуместни или извън контекста.
Град Saint-Aignan: Главният герой често посещава Saint-Aignan, малък град близо до къщата му. Градът представлява подобие на нормалност и цивилизация сред свръхестествените елементи, които го заобикалят. Но дори и тук главният герой изпитва чувство на отчуждение и откъснатост от света.
Гробището :Честите разходки на главния герой до местното гробище символизират неговата мания за смъртта и смъртността. Гробището се превръща в място за съзерцание и интроспекция, където той се бори със собствената си съдба и неизбежността на смъртта.
Използвайки тези символични и атмосферични места, Мишел Турние създава обстановка, която подобрява психологическото пътуване на главния герой, изследва темите за лудостта и обсебването и добавя към цялостното натрапчиво качество на новелата.