1. Персонификация: Кучето, централната фигура на поемата, е персонифицирано като чувствително същество с емоции и мисли. Кучето е изобразено като "бди над гроба", "помни миналото" и изпитва едновременно радост и скръб.
2. Изображения: Стихотворението създава ярки визуални и сетивни образи чрез описателен език. Фрази като „дългите, сиви сенки“, „вятърът сред дърветата“, „прохладата на нощта“ и „звездите като далечни очи“ помагат да се нарисува ярка картина на обстановката и атмосферата.
3. Символика: Стихотворението използва символични елементи, за да предаде по-дълбоки значения. Кучето представлява лоялност, приятелство и спомени, докато гробът символизира смърт, копнеж и спомен. Луната и звездите подсказват течението на времето и трайното присъствие на спомените на кучето.
4. Метафора: Стихотворението прави паралели между непоколебимата преданост на кучето и постоянството на небесните тела. Редът „Луната и звездите също бдят, / Като верни стражи“ оприличава бдението на кучето с надеждното присъствие на луната и звездите.
5. Алитерация: Повтарянето на съгласни звуци, особено "w" и "l", добавя музикалност и акцент към стихотворението. Например „бдя над гроба“, „вятър сред дърветата“ и „дълго, самотно бдение“ включват алитерация.
6. Enjambment: Стихотворението често използва закрепване, преминаване на изречения през прекъсвания на реда, за да създаде усещане за непрекъснатост и поток. Тази техника помага да се поддържа разказът и емоционалната инерция на поемата.
7. Фигуративен език: Стихотворението е богато на образен език, включително сравнения ("Като верни стражи") и метафори. Тези сравнения засилват емоционалното въздействие на поемата, като свързват преживяванията на кучето и универсалните човешки емоции.
Като цяло, тези поетични средства работят заедно, за да създадат вълнуваща и емоционална поема, която изследва темите за лоялност, скръб и трайната сила на паметта.