1. За да преодолее своите ограничения: Клоуз страда от рядко неврологично заболяване, наречено прозопагнозия, известно още като слепота на лицето, което затруднява разпознаването на лица. Той почувства силно желание да се изправи срещу това състояние и да се опита да разбере как работят лицата, което го накара да създаде характерните си портрети, базирани на мрежа.
2. За да изследвате човешката форма: Клоуз беше очарован от сложността и индивидуалността на човешките лица и неговите картини се превърнаха в начин за дисекция и разбиране на фините вариации, които правят всеки човек уникален.
3. За да експериментирате с артистични техники: Клоуз беше безмилостен новатор, непрекъснато разширяващ границите на изкуството. Той експериментира с различни среди, техники и мащаби, често използвайки нетрадиционни методи, като използването на собственото си тяло като четка за рисуване.
4. За да създадете визуален диалог: Картините на Клоуз не са просто за създаване на реалистични изображения, а за създаване на диалог със зрителя. Той искаше да предизвика начина, по който гледаме лицата и да ни принуди да се изправим срещу вродените пристрастия и предположения, които въвеждаме в нашето възприятие.
5. За да изрази собствената си идентичност: Творбите на Клоуз бяха дълбоко лични и неговото изследване на човешкото лице често беше отражение на собствените му борби и триумфи. Работата му изследва темите за идентичността, възприятието и човешкото състояние, като в крайна сметка разкрива собствената му уникална артистична визия.
В допълнение към тези мотивации, Клоуз рисува и за чистата радост от създаването на изкуство и за удовлетворението от овладяването на своя занаят. Неговата отдаденост на работата и безмилостното му експериментиране го карат да се превърне в един от най-влиятелните художници на своето поколение.