Сфумато (Италиански за „опушено“) е техника, която използва фини преходи между светло и тъмно, за да създаде мек, мъглив ефект. Постига се чрез използване на много тънки слоеве боя, като постепенно се прелива един цвят в друг. Това създава илюзията за дълбочина и обем, особено в лицата на неговите фигури.
Ето как беше постигнато сфумато:
* Остъкляване: Рафаел ще изгради слоеве от полупрозрачни глазури, всеки слой малко по-тъмен или по-светъл от предишния. Това позволи постепенни преходи и усещане за дълбочина.
* Работене с четка: Той използва фини четки, за да смеси цветовете, създавайки фини вариации в тона и текстурата.
* Потупване: Рафаело понякога използва техника на потупване, за да създаде акценти и сенки, особено в очите и устните. Това добави усещане за реализъм и яркост.
Докато сфумато е основната му техника, Рафаело използва и други техники в зависимост от конкретния детайл и ефект, който иска да постигне.
Други техники, използвани от Рафаел:
* Светлотенце: Използване на силни контрасти между светло и тъмно за създаване на дълбочина и обем.
* Линейна перспектива: Използване на математически принципи за създаване на усещане за дълбочина и пространство върху платното.
* Ракурс: Изкривяване на пропорциите на фигурите, за да се създаде илюзията, че се простират в пространството на зрителя.
Комбинацията от тези техники, особено сфумато, позволява на Рафаело да създаде своите емблематични изображения на Мадона, известни със своята красота, реализъм и емоционална дълбочина.