Фрагонар е известен със своите завладяващи картини, които улавят лекомислието и романтиката на епохата на Рококо, често изобразяващи сцени на ухажване, съблазняване и идилични пейзажи. Въпреки това, под повърхността на игривите му композиции често се крие нотка на меланхоличен оттенък, внушаващ мимолетна природа на удоволствието и неизбежния ход на времето.
Тази фина меланхолия може да се види в най-известните му творби, като:
* "The Swing" (1767): Въпреки че изобразява безгрижна сцена на млада жена, която се люлее с любовника си, който я наблюдава, картината също загатва за крехкостта на тяхната тайна връзка и потенциала за скандал.
* "The Happy Accidents of the Swing" (1767): Тази творба изобразява млада жена, която се люлее с епископ, който я наблюдава, намеквайки за потенциала за прегрешение и мимолетния характер на страстта.
* "Срещата" (1773): Картината улавя откраднат момент на интимност между двама влюбени, но приглушените цветове и меланхоличното изражение на жената внушават усещане за копнеж и непостоянство.
Способността на Фрагонар да съчетава игривата рококо естетика с нотка на меланхолия отличава работата му и му позволява да улови сложността на човешките емоции с дълбоки нюанси.