Използването от Караваджо на драматично осветление, смели цветове и реалистични изражения на лицето внася мощен интензитет в картините му, често характеризиран със сурово чувство за емоция. Една от най-известните му творби, „Призванието на св. Матю“ (ок. 1599-1600), демонстрира този фокус върху емоционалната реакция в рамките на обикновените фигури чрез драматичната реакция на Матю към неговото призвание.
Използвайки обикновените хора като модели, творбите на Караваджо също се откъснаха от типичното изобразяване на светци и благородници, демократизирайки изкуството, като демонстрираха универсални човешки преживявания в своите субекти. Чрез влиянието на Караваджо художниците започват да наблягат на автентичността и емоционалната дълбочина в картините си, давайки началото на развитието на западното реалистично изкуство, каквото го познаваме.