Скулптура:
* Бронз: Буржоа често работи с бронз, използвайки го за създаване на монументални и често интензивно лични скулптури.
* Мрамор: Нейното използване на мрамор е по-сдържано, често се среща в по-малки, деликатни произведения.
* Дърво: Тя включи дърво в множество скулптури, демонстрирайки неговите естествени текстури и потенциала за дърворезба.
* Стомана: Използването на стомана от Буржоа внася усещане за здравина и структура в работата й, особено в нейните емблематични скулптури „Паяк“.
* Тъкан: Тя интегрира плат, често под формата на ушит плат или гоблен, в своите скулптури, подчертавайки мекотата и уязвимостта на човешкото преживяване.
Чертеж:
* Мастило: Тя използва мастило, черно и цветно, за своите рисунки, често изобразяващи сложни и понякога обезпокоителни изображения.
* Графит: Графитът й позволява да постигне фини нюанси и текстури, създавайки усещане за дълбочина и детайлност в нейните рисунки.
* Въглен: Смелите щрихи с въглен добавиха драматичност към нейните рисунки, особено при изобразяването на човешката форма.
Живопис:
* Маслени бои върху платно: Тя използва маслени бои, за да създаде мащабни платна, изследващи теми за сексуалността, травмата и тялото.
* Акварел: Тя предпочиташе акварела заради неговата плавност и способността да улавя фините нюанси на цвета и емоциите.
Инсталации:
* Смесена медия: Инсталациите на Буржоа често включват различни материали, включително намерени предмети, мебели и лични артефакти.
* Пространствени аранжировки: Тя щателно подрежда своите скулптури и други предмети в пространството, създавайки потапяща и често обезпокоителна среда.
Отвъд материалите:
* Автобиографично съдържание: Голяма част от работата на Буржоа е дълбоко лична, черпейки от нейния собствен опит и спомени. Тя изследва темите за семейството, детството, сексуалността и загубата.
* Символизъм: Тя използва символика, за да предаде сложни емоции и идеи. Повтарящите се мотиви в нейната работа, като паяци, клетки и човешка форма, често съдържат множество слоеве от значение.
* Сюрреализъм: Буржоа черпи много от сюрреализма, използвайки съновидни образи и изкривени форми, за да предизвика конвенционалните представи за реалността.
Разнообразният подход на Луиз Буржоа към изкуството й позволява да изследва широк спектър от човешки емоции и преживявания. Желанието й да експериментира и да прокарва граници предефинира скулптурата и инсталационното изкуство, оставяйки трайно въздействие върху света на изкуството.