Формата на рондо е музикална структура, която включва повтаряща се тема или рефрен, редуващи се с контрастни части. Рефренът обикновено се появява в началото, в края и между контрастиращите части. Контрастните части често се наричат епизоди или куплети.
Основните музикални елементи на формата рондо са темата и нейното повторение. Темата е основната музикална идея на произведението и се повтаря в цялото произведение. Контрастните секции осигуряват разнообразие и контраст на темата и помагат да се създаде усещане за импулс напред.
Формата рондо често се използва в класическата музика, особено в класическия период (1750-1830). Някои известни примери за рондо включват Rondo Alla Turca от Волфганг Амадеус Моцарт, Rondo Capriccioso от Феликс Менделсон и Рондо от Соната за пиано № 14 на Бетовен („Лунна соната“).
Основните теми на рондото
Основните теми на рондото са единство, разнообразие и контраст. Единството се създава от повторението на темата в цялото произведение. Разнообразието се създава от контрастиращите секции, които осигуряват усещане за контраст и импулс напред. Контрастът се създава от разликите между темата и контрастиращите секции.
Формата на рондо е универсална музикална структура, която може да се използва за създаване на голямо разнообразие от музикални ефекти. Често се използва в класическата музика, но може да се намери и в други музикални жанрове, като джаз, фолк и поп.