Късният бароков период (1650-1750) видя промяна към по-хомофоничен стил на композиция, в който една мелодична линия е придружена от акорди. Композиторите от този период включват Джордж Фридерик Хендел, Антонио Вивалди и Доменико Скарлати.
Ето някои от специфичните разлики между ранния и късния бароков период:
* Текстура: Ранната барокова музика често е по-контрапунктна, с множество мелодични линии, които се преплитат една в друга. Късната барокова музика е по-вероятно да бъде хомофонична, с една основна мелодия, придружена от акорди.
* Хармония: Ранната барокова музика често използва дисонантни хармонии, които създават усещане за напрежение и вълнение. Късната барокова музика е по-склонна да използва съзвучни хармонии, които създават усещане за мир и спокойствие.
* Ритъм: Ранната барокова музика често има бързо и живо темпо. Късната барокова музика е по-вероятно да има бавно и величествено темпо.
* Апаратура: Ранната барокова музика често се нотира за малки ансамбли, като камерни групи или солови инструменти с basso continuo. Късната барокова музика е по-вероятно да бъде нотирана за големи оркестри.
Разбира се, това са само общи тенденции. Има много изключения от тези правила и някои композитори дори смесиха елементи от ранните и късните барокови стилове в музиката си.