1. Opera: Операта, виден музикален жанр, който съчетава драма и музика, е усъвършенствана и популяризирана през епохата на барока. Бароковите опери обикновено имат богата вокална орнаментика и използват различни музикални стилове като речитатив, ария и хор. Известни барокови опери включват „Орфей“ на Монтеверди, „Джулио Чезаре“ на Хендел и „Дидона и Еней“ на Пърсел.
2. Оратория: Ораториите, мащабни хорови произведения, базирани на религиозни или библейски текстове, са преобладаващи през бароковия период. За разлика от оперите, ораториите нямат театрални елементи, разчитайки единствено на музикален израз, за да предадат своите разкази. Забележителни примери включват „Страстите по Матей“ на Бах и „Месията“ на Хендел.
3. Кантата: Кантатите, подобни на ораториите, са вокални композиции, които комбинират речитативи, арии и хорове, но са по-кратки по дължина. Те обхващаха различни теми, включително свещени и светски теми. Кантатите са били популярни в лютеранската църква, като Бах е автор на значителна част от произведенията.
4. Апартамент: Сюитите са инструментални композиции, състоящи се от поредица от контрастни танцови движения. Бароковите сюити често започваха с алеманд и продължаваха с танци като куранти, сарабанди и гиги. Движенията бяха подредени според тяхното темпо, ритъм и метър, създавайки балансирана и разнообразна композиция.
5. Концерт: В епохата на барока се развива и популяризира концертната форма. Концертите представят солист или малка група солисти (concertino), контрастиращи с по-голям ансамбъл (ripieno). През това време процъфтяват инструменталните концерти, най-вече концертът за цигулка, заедно с концертото grosso.
6. Соната: Сонатата, възникнала като многочастно инструментално произведение, е широко култивирана през бароковия период. Сонатите обикновено се пишат за един инструмент с континуо (поддържащ бас инструмент и акордов акомпанимент). Клавирната соната с клавесин или орган достига своя зенит в произведения на фигури като Скарлати и Хендел.
7. Фуга: Фугата, контрапунктна форма, основана на имитация и развитие на предметна мелодия, е видна композиционна техника в епохата на барока. „Добре темперираният клавир“ на Бах, набор от прелюдии и фуги във всички мажорни и минорни тонове, олицетворява сложността и артистичността на бароковите фуги.
8. Токата: Токатите, виртуозни клавишни пиеси, характеризиращи се с бързи пасажи, процъфтяват през бароковия период. Те често бяха импровизационни по природа и включваха смели и живи прояви на техническа мощ.
9. Страст: Страстните настройки са музикални разкази за страданието, разпятието и смъртта на Исус Христос, обикновено базирани на евангелските разкази. Тези произведения съчетават декламация на текст, припеви и инструментални интерлюдии, улавяйки драматичните и емоционални аспекти на историята.
10. Стилистични вариации: Бароковите композитори също се отличават със стилистично разнообразни форми, като вариации на чакона, паскаглия и остинато. Тези композиционни устройства използват повтарящи се хармонични модели или мелодични теми, позволявайки на композиторите да изследват мелодичната и емоционална дълбочина.
Това са само някои примери за разнообразните композиции, възникнали или процъфтяващи през бароковия период, подчертавайки музикалното творчество, новаторството и техническото майсторство на композиторите през тази епоха.