В Gesamtkunstwerk на Вагнер всички елементи на художественото творчество са внимателно интегрирани, за да се подобряват и усилват един друг. Музиката изигра централна роля, но тя беше преплетена с други артистични компоненти, за да създаде мултисензорно и цялостно изживяване за публиката.
Целта на Gesamtkunstwerk беше да надхвърли ограниченията на индивидуалните форми на изкуството и да постигне по-високо ниво на художествено изразяване. Вагнер вярваше, че чрез комбиниране на различни артистични елементи, той може да създаде по-мощно и емоционално въздействащо изживяване, което да плени публиката и да я пренесе в света на произведенията на изкуството.
Gesamtkunstwerk става основен принцип в оперите на Вагнер, особено в по-късните му произведения като „Пръстенът на нибелунга“ и „Парсифал“. Тези творби демонстрират неговия новаторски подход към комбинирането на музика, драма и визуални елементи, като сложни сценични дизайни и осветление, за създаване на завладяващи театрални изживявания.
Концепцията на Вагнер за Gesamtkunstwerk има дълбоко влияние върху развитието на операта и други форми на изкуството в края на 19-ти и началото на 20-ти век. То вдъхнови други художници и движения, като движението на символистите и Баухаус, да изследват подобни идеи за комбиниране и синтезиране на различни художествени елементи за създаване на холистични и многоизмерни произведения на изкуството.