Трансформация: Говорителят в сонета изразява чувство на удивление как неговата любима може да се промени и да се развие, както физически, така и емоционално. Той се чуди как изглежда, че времето минава различно за тях и как любовта им надхвърля границите на обикновеното човешко преживяване.
Стремежът към красота: Сонетът също възпява красотата и желанието на говорещия да я улови и запази. Той сравнява любимата си с произведение на изкуството и използва богати, ярки образи, за да опише физическата красота, която го привлича. Сонетът подчертава напрежението между мимолетната природа на красотата и желанието на оратора да я направи вечна.
Силата на любовта: Сонет 40 също засяга силата на любовта и нейната способност да трансформира и издига както говорещия, така и любимия. Говорителят заявява, че любимата му го кара да се чувства по-достоен и способен, отколкото би бил иначе, подчертавайки трансформиращата сила на любовта.
Заключение: Сонет 40 е свидетелство за трайните теми за трансформацията, стремежа към красота и силата на любовта. Шекспир майсторски преплита тези теми заедно, създавайки сонет, който е едновременно личен и универсален, резониращ с читателите във времето.