Картините на Джото са значими по редица причини. Първо, тя се откъсва от традиционния византийски стил на рисуване, който се характеризира с плоски, стилизирани фигури и липса на реализъм. Фигурите на Джото са по-реалистични и триизмерни и той използва chiaroscuro (използването на светлина и сянка), за да създаде усещане за дълбочина и реализъм. Второ, картината на Джото се отличава със своята емоционална интензивност. Скръбта на Дева Мария е осезаема и зрителят е въвлечен в сцената и изпитва чувство на съпричастност към нея.
„Оплакването на Христос“ на Джото беше важна повратна точка в европейското изкуство. Той помогна за началото на нова ера на реализъм и натурализъм в живописта и вдъхнови по-късни художници като Микеланджело и Рафаело. Картината все още се счита за едно от най-красивите и вълнуващи произведения на изкуството, създавани някога.
Ето някои специфични начини, по които живописта на Джото придвижи европейското изкуство напред:
- Откъсна се от традиционния византийски стил на рисуване и въведе нова ера на реализъм и натурализъм.
- Фигурите на Джото са по-реалистични и триизмерни и той използва chiaroscuro (използването на светлина и сянка), за да създаде усещане за дълбочина.
- Картините на Джото се отличават със своята емоционална интензивност, която въвлича зрителя в сцената и създава чувство на съпричастност.
- Картината вдъхновява по-късни художници като Микеланджело и Рафаело.