По същество това означава, че физическата привлекателност може да бъде мощно предимство в живота, което често води до преференциално третиране или възможности.
Въпреки че самата поговорка не се приписва на никого, тя засяга теми, изследвани от много философи и социални критици, като например:
* Платон: В своята *Република* Платон обсъжда силата на красотата и нейното влияние върху възприятието и преценката.
* Аристотел: Той признава влиянието на красотата върху душата и нейната роля в етичното и социално поведение.
* Фридрих Ницше: Той изследва концепцията за „естетическа преценка“ и как тя може да повлияе на възприятията ни за другите.
В крайна сметка поговорката „Доброто лице е най-доброто препоръчително писмо“ е кратък израз на сложен социален феномен. Въпреки че е важно да сте наясно с потенциалното влияние на външния вид, изключително важно е да запомните, че истинската стойност и стойност се простират далеч отвъд повърхностните качества.