1. Присъща стойност: Изкуството има присъща стойност и красота, независимо от неговия предмет или контекст. Ценен е заради естетическите си качества, способността да предизвиква емоции и силата да вдъхновява и доставя удоволствие.
2. Автономия на изкуството: Изкуството не трябва да бъде ограничавано от обществени очаквания, морални кодекси или политически натиск. Художниците имат свободата да изразяват себе си автентично и да изследват творческите възможности без тежестта на външните очаквания.
3. Лично изразяване: Изкуството е форма на лична изява, където артистите предават своите уникални перспективи, преживявания и емоции чрез работата си. Позволява на хората да изследват своя вътрешен свят и да го предават на другите.
4. Артистично изживяване: Преживяването на изкуството е централно за тази философия. Занимаването с изкуството, независимо дали като творец или като наблюдател, се счита за ценна и обогатяваща дейност, която подобрява качеството на живот.
5. Сетивни и емоционални реакции: Изкуството не се ограничава до рационално мислене или интелектуален анализ. Той има за цел да предизвика сетивни и емоционални реакции, предлагайки естетически и интуитивни преживявания, които резонират дълбоко с индивидите.
6. Интеграция на изкуството и живота: Изкуството се разглежда като неразделна част от живота, а не отделно от него. Той подобрява нашето разбиране за човешкия опит, добавя красота към заобикалящата ни среда и насърчава креативността в различни аспекти на живота.
Философията „изкуството в името на живота“ възниква в края на 19-ти век, особено свързана с естетическото движение и движението на декадентите в Европа. То повлия на други движения в изкуството, като символизма и модернизма, и продължава да резонира сред художници, критици и ентусиасти на изкуството, които ценят изкуството заради неговите присъщи качества и трансформиращите преживявания, които предлага.